Рецепти срещу тревожност

Психолозите към родителите и децата по време на онлайн обучението съветват – „Прекарвайте повече време заедно в семейството".
Това е първата точка в рецептата, когато говорим за последиците от дистанционното обучение и изолацията, в която попаднаха учениците.
Другата препоръка е да се търси квалифициран съвет при първите сигнали за тревожност, а не след усилването им.
Учениците особено по-малките са притеснени и объркани от ученето през компютърния екран.

Имам няколко деца -1ви и 2ри клас, които за първи път са ученици. При тях проблемът е, че не успяват да чуят материала, това което им се казва, задачата която им се задава, при което започват да си мислят "аз не мога да се справя", като за напред едно такова насаждане ще е проблем в по-горните класове.
Да не говорим за социализацията, която трябва да имат децата. Те трябва да общуват, трябва да създават приятелства и да изживяват емоции, но това много трудно става по интернет.


По-големите гледат на дистанционното обучение като на почивка, докато при по-малките отново надделяват страховете дали ще се справят.

 

Те не могат да изградят за в бъдеще - мисловен процес и не могат да решат какво да направят - да учат ли, да не учат ли, не знаят какво ще се случи. Ако имат амбиции и за чужбина, не знаят и там как ще се справят...


Дистанционното обучение натоварва и родителите финансово, заради необходимостта един от тях да е вкъщи, а и психически защото трябва да се справят и с емоциите на детето.
Децата се успокояват чрез игра и когато това няма как да се случи кабинетите ни са пълни, казва Десислава Христова и макар, че ходенето на психолог още не е обичайна практика, посещенията при нея се увеличават.

След първото затваряне не беше толкова наплива, но след това при така пандемичната обстановка, нещата се засилиха .
Интересно е, че във всякакви възрасти.Сега си говорим за деца, но искам да ви кажа, че в една възраст от 60 нагоре нещата също са доста сериозни.


И децата, и родителите им трябва да бъдат насочвани към психологическа помощ от личните лекари и то достатъчно рано, като родителите също не трябва да подхождат от позицията, че те знаят всичко и най-добре.

Това съветват специалистите и още..

С децата, трябва да се говори истината, но трябва да се обяснява малко повече. Не от рода на "ако ти се разболееш може да умреш".Децата преживяват, това което преживяват родителите. Ако родителите живеят в страх, ако родителите говорят за смърт, нормално е и детето да го усеща по този начин.


При малките, най-добрият начин да разберем страховете им е играта.
 

Да създадат по-интимна обстановка, за да може да се отвори детето, да каже какво мисли и то по въпроса, как ги вижда нещата.
Много е важно защото на децата, главата им е много цветна.
Там картините са много по-различни от нашите, които са в нашата глава и за това е много хубаво да го чуеш.Децата трудно изразяват емоции и затова през рисунка, през игра, ако родителят е малко по-високо диференциран, би се справил.


Има ли универсален съвет към всички?
 

Да дишат!
Да намират повече време да са заедно, да играят заедно игри, които да са различни от това което правят всеки ден от сутрин до вечер.
Да излизат навън, да се разхождат...


И още много е важно да се научим да овладяваме емоциите си, да ги изразяваме, както и да запазим позитивните си нагласи.

Други Знаете ли, че...

Депресия

Депресията е сериозно заболяване, свързано със симптоми като меланхолия, невъзможност за изпитване н...